На
принца, който живеел в замъка с триста западни кули, разказвали от дете,
че в тези омагьосани огньове се крие мощта и благоденствието на
царството, защото нямало съседен владетел, който да посмее да престъпи в
земите, закриляни от силите на светещия мрак. Никой в замъка не знаел
каква е тайната на движещите се нощни огньове, защото древно поверие
гласяло, че който я разбере, ще се превърне в странстващ сатир и никога
няма да може да се завърне към човешкия си облик.
Но имало едно любопитно хлапе, син на дойката на принца, Неян се наричало, което израстнало в копнеж да се прослави и да съперничи по дързост дори на най-смелите герои.
Един ден Неян нарамил лъка, запасал торбичка с три хляба и тръгнал на запад да узнае тайната, без да се страхува от поверието, защото в съня си имал видение на горска нимфа, която му разкрила как би могъл да си остане човек въпреки магическото знание.
В същото време, принцът тръгнал със свитата си на изток, за да гостува на управителя на „Двуизгрев” и да ловува сред неповторимата дъгоцветност на двуслънчевостта.
