А СЯНКАТА САМО ЕДНА ...

  От ръбовете на пустинни залези,

        забравили да пуснат ръцете на дюните,

              Феичката загребвала изворни нишки -

                      сянка да си изтъче и на  

  жена от неговия ден да заприлича.

                 А Момъкът призовавал

                        Духа на Светилата

  сенките му ред по редом да разполовява

         и на нея половинките да дарява.

  Хилядопръстната Съдба се присмяла ...

                Но Момъкът продължил    

  да накъсва сенчестите си криле,

                   а Образът на Феичката

                     започнал да засенчва

         огънчетата на светулките.

                         Казват, че уж ...

          огледалните им светове

                          така и никога                                                                не се срещнали.

      Но незнайно защо и как                                                                        по залез

           и сега се случва                                                                                       двата им свята

                                    да са обгърнати                                           с една единствена сянка ...