НЕПРОСТИМО 

   В Храма на Сърцата лежала безжизнена Клеопатра,

   в златотъкани одежди без фараонско величие,

   заради своя Жрец ... от обич непростима ...

   Обезумял, Жрецът изтръгнал нейното сърце,

   после своето и слял сърцата в дланите си.

   Кръвта се стичала, с жречески сълзи примесена,

   а Жрецът отправил молитва към Ра и звездите:

   "Прости ни Ра, че си казахме  ,,Обичам те"!
   Простете звезди, че съдбата предизвикахме.
   Знаехме, непростимо е, затова без сърца сме сега.

   На Вас: Ра и звезди, ги жертвопринасям -

   приемете ги  ... и ни простете!"

   Ра чул молитвата и ... заплакал. Звездите дочули и за миг угаснали.

   Времето замряло, вселената спряла ... В мигновение смъртта завладяла всяко кътче ...

                                                                                          Но, о, чудо, преродил се Всемирът:

                                                                                    опростен от всички грехове човешки!

                                                                                     И заживели хората в безгреховност ... 

                                                                          Жрецът поднесъл сърцето си на Клеопатра,

                                                                             тя своето му бе дарила от зората на света,

                                                                    и двамата възкръснали, за да изживеят своята

                                            ОБИЧ НЕПРОСТИМА, НО ОПРОСТЕНА ...

       Незнайно е името на Жреца, защото той на себе си не простил ...

                                     Но във всяка жена пулсира поне капка от кръвта на Клеопатра ...